Да вярваш в самия себе си
есе
Какво в същност означава да вярваш в самия себе си?Може би това е, когато човек разчита единствено и само на себе си, и е сигурен в своите постъпки.Често пъти това се случва, когато си загубил вяра в околните и разочарованието ти от тях те води към мисълта, че човек може да разчита единствено на себе си.Другата възможност е, когато вярата в себе си е породена от високо самочувствие, от липса на комплекси, което придава идеалност на човека във всяко едно отношение.Обаче всички знаем, че човекът е и значително не съвършен.И все му си иска да постигни съвършенството. Но колко по-достойно е да се стремиш непрекъснато към собственото си усъвършенстване, вместо да се самозаблуждаваш, че вече си го постигнал.То е непостижимо.За това е и съвършенство.
През Средновековието хората са били твърде потиснати и с много ниско самочувствие.Всичко това е било породено от третирането на човека като нищожно същество, стоящо на второ място след Господ.Именно това подценяване на личността на човек води до слабата му вяра в самия себе си.
Но съвсем различни са били нещата през периода наречен Ренесанс или Възраждане.Тогава се възвръща самочувствието и силата за живот у хората.И с това самочувствие идва и вярата в човека, която му показва какво в същност е той, че не трябва да бъде подценяван в никакъв случай.
В днешно време има всякакви хора-бедни и богати, добри и лоши, честни и нечестни.Но кои от тях вярват най-много в себе си?Някои от нас ще кажат, че това са богатите.Защо ли?Хората мислят, че парите правят всичко.Но не е така.Едно здраве, една любов да не би да могат да се купят с пари?Но все пак наистина може да се каже, че богатите хора вярват в себе си, защото те имат много високо самочувствие, в повечето случаи породено от тяхното материално състояние.Но както във всяко едно нещо си има изключение и в този случай можем да говорим за тях.Не бива да слагаме всички богати под общ знаменател.
Според други бедността кара хората да вярват в себе си.Това, че те оцеляват с много малко средства и се справят с трудностите в живота, говори за силната им вяра в самите тях.Тази вяра идва от богатството, което бедните притежават-семейство, приятели и също така много дребни неща в живота, които те правят щастлив, макар и за миг.Тези щастливи моменти са нещата, заради които си струва да живееш.Една усмивка на приятел, една прегръдка на родител, една целувка от любимия човек-като че ли тези неща са били забравени от повечето богати хора.
Не е случайна древната източна мъдрост, която ни напомня: “Изгубиш ли пари-нищо не си изгубил.Изгубиш ле приятели-много си изгубил.Изгубиш ли честта и достойнството си-всичко си изгубил.”Струва си да запомниш тази мъдрост.Иначе все рискуваме да се напъваме, та дано заприличаме на някого.Тоест рискуваме да бъдем фалшиви и неистински.
При добрите и чести хора вярата идва от душите им, които са искрящо чисти и благородни.Тези хора се зареждат с вяра и сила от всички добрини, които извършват и които им дават надежда да продължат да се борят с трудностите в живота.Много пъти сме гледали репортажи по телевизията за хора, които нямат много финансови възможности, но помагат по един или друг начин на болни деца, на домове за сираци и т.н.
Има и мнение, според което лошите и нечестни хора притежават голяма вяра в себе си.Това сигурно е така, защото, за да върши един човек злини и нечестности, той трябва да вярва, че ще успее и да е сигурен в себе си.Едва ли някой крадец ще тръгне да обира някоя къща, ако не е убеден в себе си и ако не вярва, че ще успее.Тъй като при това деяние престъпникът се подлага на огромен риск и на презрението на обществото.
За да вярва в самия себе си, човек не трябва да е беден или богат, добър или лош, и т. н. , той трябва да притежава малко или много самочувствие, във всеки труден момент да си повтаря : “Аз мога”, “Аз ще успея”, и най-важното да е заобиколен от истински приятели, които да му вдъхват вяра и сила в собствената му личност.

Мария Ангелова